КЪЩИЧКА ОТ СВЕТЛИ ДУМИ
... тъй както цветето расте
напролет в топлата пръстчица,
и хуква малкото дете
подир хартиената птица,
тъй както простичко дъждът
надипля снопчета връз мене,
и стелва ми безкраен път
светът в отвъдните Вселени,
тъй както ручей рохолѝ
под снежните планински гугли,
и тръгнат на валма мъгли
край мен като невести трудни,
тъй както в летните треви
ми пее шеметна авлига,
и в утринните синеви
за обич слънцето се вдига,
и небесата звезден прах
пилеят в дългите ми друми,
и аз тъй простичко живях
във светла къщичка от думи.
© Валери Станков Todos los derechos reservados