Светлина
Моя бяла роса, пренощувала в бели покои,
малки капки и свряната вътре душа,
не познала греха, ненаказана в зноя.
Моя бяла луна, скитнице нощна безрода,
като мен - сянка нечия в път и сама,
прокълната да следваш бездомника.
Мои златни безмълвия, песъчинки и миди,
мога лесно сърце да изпиша по вас,
ще е тъмно морето, пулсиращо близо.
Мое високо дърво, посадено от бога,
зелена мастилница и облачни клони пера, ...