Светлината

18 oct 2007, 11:12

Poesía

956 0 25

Тя ходи много бавно по ръцете ми.
Погалва ги, усетила умората.
Изпъва нежно сбръчканата кожа
и я затопля с мънички целувки.
Тя спира по лицето ми, умислено.
Погалва го.
Кръвта му се завръща.
Докосва бръчиците под очите
И те се разтопяват на мига.
Вълшебна светлина.
Описва в спомени
най-дългия от всички дни на лятото. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Светлината

Искате да прочетете повече?

Propuestas