Светлината ми е разпиляна

19 oct 2006, 16:15

Poesía

687 0 13

Вятърът е толкова студен!...
Сипва във очите ми от здрача
на едно отчаяно небе
и изгаря в тях, но аз не плача...
Само цялата съм от звезди -
светлината ми е разпиляна
и една вселена в мен боли,
като неогряна черна рана...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Светлината ми е разпиляна

Искате да прочетете повече?

Propuestas