19 oct 2006, 16:15

Светлината ми е разпиляна 

  Poesía
684 0 13
Вятърът е толкова студен!...
Сипва във очите ми от здрача
на едно отчаяно небе
и изгаря в тях, но аз не плача...
Само цялата съм от звезди -
светлината ми е разпиляна
и една вселена в мен боли,
като неогряна черна рана...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Гецова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??