5 jun 2009, 11:45

Светлината си е светлина 

  Poesía
411 0 4
На свещите ще срежа светлината,
че Бог с едното вече не довижда...
В житейски кръг превръща се земята,
добро със зло надгражда и съзижда.
В свещената книга избледняват
буквите, а мъдростта изстива.
Животът ураганно продължава
усмивките ни трайно да изтрива.
Небето е свещеник в черно расо
и изповядва грешките на дните.
За всяка прошка, по звезда проблясва.
Цяла вечер светят жълтините. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??