11 jun 2012, 13:06

Светлинка в чекмеджето със спомени 

  Poesía
1328 0 15
Ти ми прати едно окуцяло небе.
Аз ти върнах в замяна усмивка оръфана.
Не съзнавахме колко измислена бе
тази тръпка внезапна и жадно задъхана.
Ти ме гледаше с питащи странни очи.
Аз се криех зад разни клишета изтъркани.
Слава Богу, в поредния стих не личи
колко глупави бяхме и колко объркани.
Всичко беше една невъзможна мечта.
Кратко бягство от марша на скучните делници.
Всеки своите пътища сам начерта
и сега кърпи скъсани понеделници. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??