9 jun 2008, 21:37

Светлоструйна и нежна 

  Poesía » Filosófica
810 0 20
Недогаснаха светли желания в мрака
в сън изплакали свидните свои мечти.
Зажаднели очите пак светят във здрача
в полилеи от сребристи и ярки звезди.
Не пресъхнаха тихите извори сини
от жаркостта на безумното мое сърце.
Дъх отпиват от бурите в мене
и текат във фонтан пак със цветни криле.
Не повяхнаха слънчеви, топли копнения,
устояли на хорската жажда за мъст...
Днес, загърбила болка и всички съмнения,
се прераждам във облик лазурен и чист. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??