Светофарът премигна на зелено:
Слях се с тълпата в едно!
Запалих цигара небрежно
и закрачих набързо в нощта...
Метнах багажа на рамо -
вятърът разпери крила!
Загърната в топлото яке,
не дадох възможност на студа...
Замислена за изминалите години:
Покорство!
Отпивайки бавно мартини в близкия бар...
Осъзнавах фаталните грешки,
дръжащи ме в този плен!
Звукът на раздиращи китари,
крадящи мъничко внимание,
а мислите ми тъй се връщаха
и пак крещяха...
Не бях за тук,
но исках нещо да докажа!
© Марина Петрова Todos los derechos reservados