Нощта кристално ще се разтопи.
Потъва бавно звездната и мачта.
С размах рисува изгрева, твори.
Небето е платно с луна прозрачна.
И изпълзява сънено светът
на утрото от розовата пазва.
Ще се излее в приказка денят,
която много трудно се разказва.
Какво пък. После късно вечерта,
Морфей ще пренапише...Може би.
Дали е кръговрат? Или така
живеем паралелно две съдби. ...