Светове

29 ene 2015, 17:39

Poesía

1101 0 3

„Значи така ни се струва

понякога черен светът.”

Валери Петров

От тревога светът ми се смалява, смалява,

цял побира се в тая стая с бели стени.

Върху малкото гръбче слушалката шава

и умислен присвива чичо доктор очи.

Изведнъж дъщеря ми под слушалката трепва:

- Гъделичкаш ме, чичко -

и избликва смехът ù

и така не на място звучи, че се сепвам -

един слънчев такъв,

един звънкав такъв...

А светът ми спаружен, изтънял от тревоги,

в който даже усмивчица да докарам не мога,

парадокса опитва се да осъзнае -

сякаш в друг свят е тя, уж е в същата стая.

Гледам, докторът мисли май за същото нещо –

хем е в същата стая, хем при нея е светло?

Хммм...

Сред нашите възрастни светове безнебесни

дъщеря ми разсмя се и доведе небето.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

miasoul (Миа Сердарева)

2015-02-04T12:45:22+02:00

Благодаря, че прочетохте, момичета!
Eia (Росица Танчева)

2015-02-01T08:19:53+02:00

Браво, Миа! Много, много хубаво стихотворение!
djudjii (Жанет Велкова)

2015-01-30T09:42:29+02:00

Насред всичката тревога и притеснение, наистина нелогично звучи този смях, обаче е толкова мило и сладко...
Разкошно стихотворение, Миа!
Видях го сякаш с очите си.
Сега ще си го прочета пак