Приятелю, сега сме само двамата, свали си карнавалния костюм и маската, с която забавляваше; макар че тъжен днес е твоя ум, ти разходи ме през вселената, на твойта необятна красота, защото са красиви мислите, искрящи в погледа... Душа. Светът е толкова огромен и как да разговаряме, когато делят ни пропасти, изпълнени със викове и долини, изпълнени със самота? Приятелю, сега сме само двамата, ала защо когато се споглеждаме, отвръща само образ в огледалото? Нима сме толкова далече?...
"защто са красиви мислите,
искрящи в погледа... Душа."
Там да - но излезеш ли вън, където е суетата, нещо се променя май и отражението в огледалото уж е твоето, пък не е...
Поздрав!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.