Привечер е. Луната пак изгря.Небето е примамливо дълбоко.Какви ли тайни крие през нощтаневиждания блясък на Луната!
Намерих те.Там нейде в тъмнината,светулка малка с вързани крилца.Премигваща, на никому позната,но молеща спасена да е тя!
Привечер е.Щурците пак запяха,а жабите закряскаха във хор.По калните води на водопада,по дългите коси на есента!
Заслушах се.В таз тъжна серенада, извикваща желания у менда бъдеш тук, а аз като награда,светулка ще ти бъда всеки ден!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse