По устните на лепнещия мрак
светулките ми пътя си не губят.
Те знаят колко и те знаят как
в съня да те погалят и целунат.
Халката вечна - лудата луна
на пръста ти замислено ще сложа.
Фантазиите волни на жена
на дансинга събличат дъх и кожа.
Сънувай бавно бавните ръце!
Не думите оставят отпечатък.
В гърдите – разлюлени брегове –
въздиша победена самотата. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.