Искаш ли със теб да бродим
по пътеки стръмни и дълбоки?
Искаш ли със теб да ходим
по неумолими друми?

Слънцето ли ярко грее,
или пък сърцето пее?
В съня си силно пея
и с неохота очите си отварям.

Луна червена щом изгрее,
веднага за рима душата ми копнее.
Но нямам лист или перо
и римата в тревата се изгубва.

Тъмни, черни дни прегазих,
но светли нощи с рогата си преборих.
Сега луната гледам и си мисля,
защо ли бяла стана?

Дните светли са ми вече,
дълъг път и сънища ни учат.
Но в луната щом се вгледаш,
огледало към душата си откриваш.