Светът 

Сега светът е толкова различен,

изпълнен с завист и злоба, безличен.

И вярата в хората постепенно угасна,

в тъга и нищета детето им порасна.

Богатите са алчни за много злато и пари,

бедните мълчат навели своите глави.

Едни се борят всеки ден за хляба сега,

други живеят в охолство и техните деца.

Няма я добрата стара човещина отнякога,

сякаш скри се дълбоко на хората в сърца.

Душите им ги няма, хора с маски не с лица,

вървят и никъде не стигат в своята самота.

А някои още носят Бог в своите сърца,

прекланят пред иконата му своята глава.

Благодарят му за хляба само на трапезата,

че са здрави и живи те и техните деца!