Светът безсилен затваря очи.
„Расте броят на всички убити
от това, пред което си затваря очите света.
18-годишна - свръх доза. 20-годишен - свръх доза.
16-годишна - изнасилена. 19-годишен - пребит.
Остават само... некролозите.” Иянира
Светът безсилен затваря очи.
Боли го, много го боли,
но в опиянение и той притихнал е във транс,
опитвайки се още повече в забрава да потъне.
Децата му предават го ежеминутно,
изпаднали във тежък сън,
изчакващи друг някой да се мръдне,
да ги събуди със топовен гръм.
На Бог осланят се и чакат,
ругаят го заради неговата доброта,
с търпение да ги изчака, докогато те самите се опомнят
и вземат във ръцете си промяната на своята съдба.
А знаци, призиви, стремежи, будни хора
на хоризонта се тълпят и глас надигат с болка във душа!
Защо ли да ги слушат другите,
жадуващи за глътката отрова, всмукана в кръвта?
О, дай им, Боже, воля плодотворна
на себе си и ближните да станат те опора,
да се събудим всички от съня дълбок,
да осъзнаем силата си в страшния порок!
Порокът на безсилието, който ни удавя,
е мощен само дотогава,
докато с вяра ний го храним
и в пясъка заравяме кат’ щрауса глава.
29.12.2010
© Нели Todos los derechos reservados