От днес светът все повече важи,
все повече цъфти като градина.
Небето свети в мене. И лежи
над морските вълни от бяла грива.
Два гларуса на моя стар балкон –
след първата фиеста с пируети.
И аз седя и гледам мълчешком,
та земното кълбо ми е в ръцете.
Светът е чудно бял. И днес расте,
но този път за никъде не бърза.
И тук се раждам чист като дете –
пред тази съвършеност като в църква.