13 ene 2008, 1:24

Светът изгря 

  Poesía » De amor
636 0 4
 

 

                 Светът изгря

 

Светът изгря зад тъмната дъга,

кокиче ходи по нежната роса,

дърво лети към сърцето на света,

поглеждам във красивата вода

и виждам там истинската си мечта,

съдбата моя, искрица от луна,

сълза обля сърцето ми сега.

 

        Юлиано

                                

© Юлиано Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Маги благодаря за варианта който си написала-прекрасен е
  • ...красива идея...красиви думи...
    само да се пипне ритъма и подредбата на думите
    и стихът ще запее...
    много ми хареса идеята ти и стихът ти
    и ще ти напиша моят вариант ...за красотата...
    -------------
    Светът изгря събуден от дъгата,
    кокиче нежно се усмихна на снега,
    дърво заплака със сълзи от скреж,
    тъгуващо за пролетта и за листата...
    поглеждам в сребърна река-
    там мечтата по водата пак се носи
    към съдбата моя - искрица от луна...
    защо ли от сърцето тихо бликва и сълза...
    --------
    с обич и уважение към теб, Юлиано.
  • Нежно!
  • Ех,че хубаво е казано!Браво!
Propuestas
: ??:??