5 sept 2008, 0:52

Светът изпълнен е с баналност 

  Poesía
628 0 2
 

Живеем в свят, изпълнен със баналност,

а ти стоиш и се присмиваш...

Защо?! За мен превземките не са привички.

 

Един ден край мене мина господин

и престорено, добросърдечно се усмихна.

Покрит бе с змийска кожа,

а очите жълти, със зеници тесни,

дебнеха своята плячка...

 

След него доближи се прелестна жена.

Коси от злато

 се спускаха по нежната й шия.

Но аз муцунката познах

и на лисичите очи усмихнах се учтиво.

 

Идва ред на незнайната богиня.

Туй, що тя докосне,

разцъфва с цялата си прелест.

Но знай, приятелю,

отрова, а не кръв тече в тез

нежни ръце и скоро

цветът ще посърне.

 

Хайде, стига! Защо хвърляш

срещу менe огньове?

Аз съм само художничка странична.

Рисувам туй, що виждам.

И теб рисувам в яростта ти,

в усмивките, в човека.

Остава ми един последен щрих

и ето, таз картина е готова.

© Деница Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Остава ми един последен щрих
    и ето, таз картина е готова.
    !!! Поздрав!
  • !!! Напълно си права, скъпа Деница! Поздравявам те за хубавия стих! Браво!
Propuestas
: ??:??