Пробляскват съблазнително искрици -
непозволена волност.
Светът ти с тях е толкова различен,
а те не светят и не топлят...
Светът във тебе - криво огледало
сред рой кошмари ражда идоли.
Пътеките пълзят в една спирала,
отричайки общоприети символи.
И колко трудно различават се
необходимост от излишност.
Веригата на дните се скъсява
и все по-страшни стават истините...
Чертата между даващите с щедрост
и тези, дето безогледно вземат,
е като остров. И, на него седнал,
като угаснал фар насред морето си...
© Дочка Василева Todos los derechos reservados
и тези, дето безогледно вземат,
е като остров. И, на него седнал,
като угаснал фар насред морето си...
Истина - концентрат! Удари ме - в главата и в сърцето! Поезията ти е страхотна!