12 sept 2021, 1:25

Свидетели 

  Poesía
378 2 5

И плача, и плача, защото
отиват, отиват си птиците.
Виждам как кротко Животът
прави си примка от жиците.
Виждам как скачат листата
кротко от сухите клони.
Отиват, отиват със вятъра...
Сбогом, приятели! Сбогом!
Вас чакат ви на август слънцата,
удавени в плитките локви.
Целунете мълком челата,
които бяха някога топли.
Напоени със студ потънете
и сънувайте моето бъдеще! -
На един безучастен свидетел,
зает с това... да е тъжен.
А можех да викна след птиците...
Да спра листата да скачат!
И Живота... можех!... от жиците...
Но плачех... и плачех... и плачех..

© Кольо Колев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Така е, листата са още зелени, но някак уморени висят по клоните. Птиците пък още от рано сутринта( лястовички и пчелояди) високо в небето на малки ята отлитат. Чува се само цвърченето им за сбогом. Отиват си, ще ги чакаме догодина!
  • Поздравления, Кольо!
  • Невероятно! Поздравления!
  • Силно надграждане на емоцията с повторенията! Поздрав!

    5 куплета по 4 реда - визуално би било по-добре!
  • Вас чакат ви на август слънцата,
    удавени в плитките локви.
    Много хубаво! Поздрав!
Propuestas
: ??:??