4 sept 2008, 8:28

Свобода 

  Poesía
583 1 10

Оглеждаш се в душата ми кристална,

и мислиш, че съм в твоя плен.

Не искам да съм аз жена фатална,

не искам да съм твоя всеки ден.

 

Не мога да съм птица в клетка,

да удрям своите крила,

да си живееш ти за моя сметка,

във миналото волна съм била.

 

Не знаеш ли, че съм родена

за радост и за топлина,

в крилата съм ранено птиче,

и трудно стигам светлина.

 

Но късно май осмислям всичко,

крилата слаби са сега,

единствено сърцето ми, самичко,

затихнало е в ледена нега.

 

 

03.09.08

Ако птиците не използват крилата си...

те не са птици!

 

 

 

© Валка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • С теб съм , останИ си птица !
  • Благодаря ви,винаги съм имала крила!!!
    Ако ги нямах,щях да съм влечуго.)
  • който има крила е грехота ако не ги използва...
    поздрави Валка....замисли ме!
  • Но късно май осмислям всичко,
    крилата слаби са сега,
    единствено сърцето ми ,самичко,
    затихнало е в ледена нега.
    Прекрасно написано и казано!За съжаление миличка всички ние късно осмисляме много неща,но това е животът и трябва да се справяме!
    Но хората като нас с нежни ,творчески души винаги оцеляват!
    Поздравявам те и макар със слаби крила не спирай да летиш!Прегръдка от мен!
  • Наистина,това са моите крила,щастлива съм,че намерих този сайт!
    Благодаря ви!!!
    Маги,Петинко,Двете Танички,Антоан и романтика,вие ме накарахте да се отворя.Тук за пръв път добих куража да пиша и да изразявам чувствата си!
    Още веднъж ви БЛАГОДАРЯ!
  • Нека заздравеят крилцата и отново да полетиш!
    Правиш го Валка, с думите!
  • !!!
    Поздрави - прекрасен стих!!!
  • Поздравления!!!
  • Разкош, Валка!!!
    И... гуш*!
  • родена за радост и топлина...хубаво е...
Propuestas
: ??:??