Оглеждаш се в душата ми кристална,
и мислиш, че съм в твоя плен.
Не искам да съм аз жена фатална,
не искам да съм твоя всеки ден.
Не мога да съм птица в клетка,
да удрям своите крила,
да си живееш ти за моя сметка,
във миналото волна съм била.
Не знаеш ли, че съм родена
за радост и за топлина,
в крилата съм ранено птиче,
и трудно стигам светлина.
Но късно май осмислям всичко,
крилата слаби са сега,
единствено сърцето ми, самичко,
затихнало е в ледена нега.
03.09.08
Ако птиците не използват крилата си...
те не са птици!
© Валка Todos los derechos reservados