Мечтая с птиците да литна нависоко,
в облаците сини да се рея,
да погледна и морето - тъй дълбоко,
да ме чуват всички как се смея.
Вятър да ме гали по косите,
песента си да ми шепне,
да усещам въздух във гърдите,
радост във сърцето ми да трепне.
И криле от обич да разперя,
та макар и за последно,
свободата своя да намеря
и тогава да изчезна тъй… безследно.
© Валка Todos los derechos reservados
Я, стига глупости... пък и кой ще те пусне да изчезваш !
Поздрав, много ми хареса!
Ники