Удар! Невзрачно малко сиво птиче

се блъсна в леден, стъклен коридор.

Опита се със всичка сила слабото мъниче

да преодолее страшния, студен затвор.

След толкова безсилни опити

то падна изтощено на земята.

Изплашеното сърчице  тупти

премазано във болки. Пулсира тишината.

....  

Във междучасие в училищната класна стая

всред развилнели, млади гласове,

потъва в своето мълчание госпожицата  „Никоя”

 със поглед впит в чина. Сама в класа на седми „б”.

Безмълвна, някак си обикновена,

невзрачна без нагледна красота.

От всички бе за грозна обявена -

 словесен изстрел право във целта.

Сърцето и се сви в кълбо ударено,

душата сгърчи се в силна болка.

Очите гледаха в огледалото размазано,

във миг търкулна се сълза на пода.

Тълпата грозно ѝ крещи, а тя се задушава,

но в този миг като на сън дочува глас един.

Сърцето ѝ за глътка въздух прималява,

изправено момче всред викове стои.

Едно момче, съвсем обикновено

успя да спре стихийната  вълна.

Дали не беше ангел от небето

или поредната илюзия, лъжа?

Но грозното, отхвърлено момиче - необикновено

стана на мига. От вън  проникна лъч от топлина.

...

Христос дойде - отключи се вратата.

Прозорец се отвори, разля се светлина

и всичко стана ново - разцъфна красотата

и виковете спряха - настъпи Свобода!

Сияние! Едно красиво малко птиче

се блъсна в леден, стъклен коридор.

Погледна към небето крехкото мъниче -

в мига прозорец грейнал открива неговия взор.