Живеем в свят на свободия, ала без свята свобода,

във свят, във който грешни са ония, които слушат своята душа…

Свободен ли си ти, човеко, къпещ се обилно днес във свобода?

Свободен ли си в чувствата и в мислите си, свободен ли си в своите дела?

Свободен ли си без боязън да разголиш тази, нежната душа?

Свободен ли си да разкриеш трепетите свои, дето днес сърцето ти горят?

Да викаш, страдаш и крещиш,

и силно да се смееш, и с тихото да помълчиш.

Да бъдеш себе си в свят неразбран,

въпреки упреците, но без злоба и без срам.

Без страх от съдене и упрек,

но от полето на човеколюбовта,

да позволиш да си умник и глупав,

и шарен, всякакъв – като дъга.

Да застанеш смело на високото, изправен

пред всички себе си да устоиш,

достоен да си, а за миг и славен,

защото твоята си истина звучи.

Да упражняваш правото си да обичаш

без окови, граници и без лъжи,

без да има за какво да се отричаш,

без да искаш и очакваш, без да те боли.

Избирам грешна да съм, неразбрана,

Нечувана, невиждана и не добра,

Но да съм истинска, от обич пряма,

в едно - дете, старица и жена.