13 nov 2024, 16:24

Свобода 

  Poesía » Del paisaje, Verso libre
210 1 0
Ей тук накрая на скалата ще застана,
окъпана от светлините на града,
погалвана от вятъра, ще си мечтая,
да съм волна птичка, в облаците
да се понеса, да се нося над
земята тъй далечна,
да усещам звездния прашец
по мен, и нощта безкрайна,
тихо да прегърна, не, не ме събуждай,
този сън е твърде скъп за мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Sissy A. Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??