11 nov 2006, 21:43

Свобода 

  Poesía
851 0 2
Замъка е може би красив
и отвън покрит е с чисто злато
а отвътре е ронлив
щастието там не е познато.

Ще избягам,ще се скрия
ще изчезна аз далече.
ще почувствам,че съм жива
,че не ще умирам вече.

Че съм горда и значима,
да усетя в своите длани
как възкръсва и полита
в небосвода любовта ми.

Как огрява всяко цвете
и света ми се обръща
как в мен всичко е свободно
и не иска да се връща.

05.01.2005г.

© Снежина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??