29 jun 2006, 10:38

Свобода 

  Poesía
845 0 1
Светкавица разкъсва черното небе
гръм заглушава плач в далечината
писъци на хиляди отчаяни души
търсят изход в тъмнината.
А дъжда се сипе по цялата земя
но не успява да прикрие сълзите по лицата
в очите блясък от отчаяние искри
и обзети от мрака са сърцата.
Проклятие тежко стоварва се сега
оковава без жалост моето съзнание
оставя ме без жажда за живот
дарява ме с чувство на отчаяние.
Как да скъсам тез вериги
как да получа свобода?
Нима в тъмница от мрак и болка
ще живея без спомен от любовта.
О моля те дари ме със смъртта
не ме карай да се мъча без причина.
Защо все виновната съм аз
не заради мен си замина любовта.

© Биляна Радоева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??