Ти знаеш ли какво е свободата,
почувствал ли си я поне за миг,
държал ли си я в душата,
видял ли си я в своя лик?
Ти ходил ли си по земята ,
бос по меката трева,
измивал ли си си краката
със свежа утринна роса?
Под някоя лоза заспивал ли си сладко,
когато слънцето пече,
а вечер гледал ли си здрача,
когато всичко вън замре?
От някой извор пил ли си вода студена
и къпал ли си се до водопад,
превързвал ли си някоя сърна ранена,
на птици давал ли си хляб?
Ти виждал ли си цвете как разцъфва
и брал ли си лалета пролетта,
пред твоя поглед как мъглата се разпръсва
и как попива в теб дъжда?
Усещал ли си морски бриз в косата,
а пясъка държал ли си в ръка,
а чувал ли си как вълни се блъскат
и как настъпва после тишина?
Ти знаеш ли какво е свободата,
усещал ли си как живейш,
дъхат ти как се смесва с тишината,
а твоята душа да пей?
Ти счупвал ли си огледало,
в пърченцата видя ли своя лик,
ти помниш ли макар и вяло,
поне един прекрасен миг?
А знаеш ли какво е свободата?
Узнай , и след това умри,
а после възкреси се на земята,
защото тя не може да заспи,
защото тя желае да препуска,
защото ти не можеш да я спреш,
защото тя прилича много
на необязден бял жребец!
© Таня Todos los derechos reservados