Сенките нощта обичат,
Викат мрака на вечеря.
Огънят от свещите изтичва
Без проблем да го намери.
Обичта е нужно чувство.
Даваш и я получаваш.
А пък огънят изкусно
Тази обич отразява.
Аз се питам непрестанно,
Денем сенките щом видя:
А е толкоз, толкоз рано,
Огънят къде отиде?
Без воала на тъмата
Има много неспокойства.
Чувствата са свободата –
А пък изборът ти – твой си е.
Мила моя, днес отново
Този стих за тебе пиша.
Ежедневното ни слово
Без любов не ще да диша!!!
© Валентин Иванов Todos los derechos reservados