Свободата сутрин е измамна
СВОБОДАТА СУТРИН Е ИЗМАМНА
Отиваш ли си? Времето дойде,
когато трябва да си кажем – Сбогом!
Поемаш сам, но знаеш ли къде?
Аз нищо повече да дам не мога.
Един от нас – без повод, замълча.
И намекът, че вече съм излишна,
във залеза разбридан загорча.
А подир съсъка му трудно дишам.
Дали ще ме прегърне топъл здрач,
покрива ли ме кадифето синьо,
с което се намята вечерта,
за мен е без значение, любими.
И ти не стой в объркания сън.
Излезеш ли, по-лесно ще забравя
как – крехък – се пречупва моят дъх.
Без мен ще ти е по-добре. Навярно.
Душата ми заключи с девет ключа.
Обърна гръб и тръгна, сам и ничий.
И аз тепърва свиквам – и се уча
във ужаса без теб! – да те обичам.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Щях да ти напиша и тук нещо, ама Светла ме е предварила... щото е по-активна от мен тук
Сипа ли си нещо... мерло, уиски, бърбън... такива все хубави работи -
Хубаво е, много!
-
Срещи и раздели...
Понякога мъчително мълчат.
И в спомените оцелели
душите ни ще съберат. -
Не искам да коментирам, ноо....много ми хареса! Поздравявам те, Валя!
-
Прекрасна си, Вал! Финалът е перфектен, истински...
-
" Поемаш сам, но знаеш ли къде?"
В такива моменти всеки губи посоката. Важното е бързо да я открие и тя да не промени същността и вярата му, Валя.
Прегръщам те! ❤️ -
Уникална си Вале!
-
Красив стих!
-
На какво ли не ни учи този живот, Валка! Но пък ти си благословен човек. Пишеш прекрасно и даваш любов на толкова много хора! Прегръщам те!
-
Ох, Вале..
-
Финалът...стиска за гърлото.
-
Пресъздала си емоцията по много вълнуващ начин, Вале! Усеща се бездната!
Поздравления! И прегръдки и от мен!! ❤ -
Валенце... Гуш!
-
"И аз тепърва свиквам – и се уча
във ужаса без теб! – да те обичам."
Няма по-трудна от тази обич, но и по-изстрадана и по-истинска!
Поздрав за хубавото стихотворение!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
