Свободна

9 may 2013, 12:48

Poesía » Filosófica

1078 0 3

Свободна

Десетки граници преминати.

А още несвободна...

Храмовете сринати

насред безвремие самотно.

Животът хората подмина ги...

Човек ли да не бях?!

Аз, деформирана завинаги

от тесния ни свят,

все още диря си простора,

макар с пречупени криле!

С воинска сила, с вяра на дете.

Решена съм да се преборя!

... Със сивото, което ни руши.

Сърцата ви лепя със дъх.

А може би отвъд, навръх

останките от вашите души

все още има усет за красивото!

Кой знае, може би дори

ще ме приемете, мен - дивата,

необуздана, та чак и грешна,

с палитрата си насред сивото

с картините си да ви срещна

и с ярката им, дръзка честност,

с желанията си горещи...

Тогава, вярвайте, ако запее

едно сърце от вашите останки,

един над черната си сянка

да вдигне бяло знаме, да развее...

изкуство и човек да помири,

свободна пак ще заживея!

Обичайки и себе си дори...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.