31 mar 2016, 17:50  

Своя друг живот 

  Poesía » De amor, Otra
863 0 2

Накъсах те като спомен,

излях те като ода.

Сълзите си не пусках от очите,

за да не видиш, че съм слаба

и не ми тежи, че съм самичка,

когато тялом си тук, а духом те няма.

Нарисувах си нова планета,

по-реална от мечта тя изглежда.

Там ще избягам от теб, но нека

това си остане моят таен остров за спасение /от тебе/.

Сънувах бурно морето,

а вълните му чернееха пред мене,

беше страшно, но не избягах,

стоях до края,

докато не се успокои накрая.

Изплаках те само в душата.

Изпратих по вятъра всичките остатъци от "нас".

Сега съм нова, преродена, цяла,

защото сама, макар и трудно

ще живея своя нов живот.

А ти оставаш само бледа сянка.

 

/lunna_sianka/

 

© Galina Dankova Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??