Изгряваш призрачна Свръхнова
на моя тъмен от очакването хоризонт...
И дефлорираш ципата на сиво време.
Безбройни прилепи шрапнелни
към пещери спасителни
центростремително летят -
разчистват новия ми небосвод.
Душата гладна в светлината се прицелва.
Пикирай в този жаден за красиво чувство свят!
Огрявай ъглите му размножени.
Запазил съм от детството единствено за теб
плана на тайнствена, нестигната вселена... ...