Аз зная - има Измерение
където няма Разстояния,
където Времето заспива
върху ръката на Живота,
където Пролет, Лято, Зима
се сливат в Есен пъстроцветна
и Ноемврийски звездопади
във мислите изливат Шепот,
където Книгите остават
отворени, недоразбрани,
където Думите умират
върху Целувки зажаднели,
където Никой няма нужда
за Нищо да се оправдава,
където Обичта се ражда
и не потъва във Забрава,
където всичко има Смисъл,
защото в Смисъла живее...
Където искам да отидем
и Нищо няма да си вземем...
© Радостина Марчева Todos los derechos reservados