СВЯТ БЕЗ ПОЕТИ
.
.. в дълбоките недра на Вечността, съм сигурен, цари голяма скука –
там няма нито книги да чета, ни изворче в съня ми ще бълбука,
там сенките на скъпия ти род край теб ще отминават – непознати,
и през Вселени без таван и под за спомен кой два стиха ще ти прати,
там няма twitter, няма и facebook, там няма никой да те заприкаже,
ще си отминал реактивен звук в бездънни Галактически миражи,
кого ли да попиташ как си, брат? – и сетне да му сипеш халба бира,
там твоите девойчици мълчат, от теб отнесли спомен из Всемира,
там ангели, развихрили криле, в безмълвията твои ще си гукат,
не си отивай, моля те, братле? – свят без поети си е жива скука. ...