28 abr 2011, 21:41

Свят на големи 

  Poesía
599 0 1

Приех вяра своя
и над всички застанах.
Отстрани видях
колко сте възмутени.

Гледайте с презрение
и като мишки крийте се.
Уверена в правотата си,
напред вървя.

Няма съмнение в моята душа.
Вярвам само в себе си.
Продължавам сама.
Нямам нужда от пастир.

Всички виждат ме
малка и неразумна.
Репликата я зная -
"Порасни!"

А ако не искам.
Не мога да живея
във вашия свят -
с толкова пастири.

Сляпо следвай си пътя!
Глухо слушай пастира!
Нямо протестирай
срещу душевната си немотия!

© Апокалиптикс А Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Младостта е непокорна И най-ценното нещо е да виждаш света през очите на дете до последния миг!
Propuestas
: ??:??