Почти невидима е вързала Мъж/Жена
примка някак е завързала двете им сърца!
Тя е спряла всякакви мечти, надежди
тя е в корените вплела, своите семена, вродени!
Приятел, Ти... какво от туй че си жена?!
За Господ само, хора сме с душа!
Приятелството е да вярва мъжа в жената
то е нещо рядко, нещо истинско богато!
Благодаря на Бога че те има –
душите ли ги казват тези думи?
Всеки в нас, живее в собствен свят
а света до нас е свят за двама напълно непознат!
Бъди завинаги приятел ти за мен
забравих вече туй.- че жена си ти суетна!
Убеди и ти света в теб неверен –
приятел да си верен- любовта е вечна
не в този свят нечестен- в свят роден в надежда!
© Найден Тихомиров Todos los derechos reservados