Свят (Вселената)
=============
Небето спомня ли си нашите неволи?
Защо ли чакало ни е да се родим?
Чия ли мисъл ни извая с дланите си голи,
надявайки се, че ще можем да я проследим?
И ето - взираме се - все нанякъде. Нагоре.
Потъва погледът ни в нечий чуден свят.
Прегръщаме се. С времето за обич спори
скептикът-облак, вечният ревнуващ брат.
Дошло му е до гуша с разума да се надбягва.
Да брани и последното дъждовно обещание.
Притискат го очите ни. Водата се разсипва.
Дъга ли свързва двата свята на незнание?
Валят въпросите. Събира локвите си тишината.
На чужд език Светът разказва ни защо и как
живеем за мига, берем цветя, поглеждаме луната
и търсим стъпките на миналото си по неговия бряг.
© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados
Хубаво и необходимо. И Поезията е Вселена - и твоята!Wali/Виолета Томова/