1 nov 2009, 19:20

Свят за двама 

  Poesía » De amor
762 0 11

Онази, силната, дето понесох на рамо,
да, Тя, превърна света ми в Голгота.
Безкрая си гравирах с мислите само,
а спомени в стомна подари ми живота.


 И тогава... видях си душата сломена.
От дъжда на желани копнежи...
Приютих я в риза кенарена, Боже!
В свят само за двама, от Тебе избрани.


По пътя трънлив, със мъка преминах
с боси крака, до върха се изкачвах
 разпнати грешници нейде подминах, 
 а Ти там, на върха, ме очакваше. 


Дари ме с райски цветя от поляните
брани от небесните райски градини,
кръвта ми изсъхнала, изчùсти по дланите, 
 благослови ме и после...замина!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Валка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??