Обречени във призрачни килии,
затворници на строг режим... в анфас,
объркали дуалност с литургии,
живеем мъртви, в собственото Аз.
И впрочем, вегетираме порочно,
на колене живуркаме доволно,
пак дишаме през маски реципрочно,
да бъдеме... е глупаво и долно.
Не ме е страх затвора да разбия,
не искам със лъжата да празнувам,
чрез истината, святост ще отпия,
не съм осъдена, свободна съм и струвам.. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse