Завистлива умора захапа ръцете ми
и болката заваля като дъжд.
Тъгата удари с плесница лицето ми...
Самотата нахлу изведнъж.
Посочи ме с пръсти предателство черно.
Ритна ме право в душата.
По лицето ударено закапаха едро
сълзи и се спуснаха към земята.
Омразата ме целуна,
а после ухапа до кръв
плахите устни
и се спусна по нежната гръд. ...