Защо не затвориш очите за миг,
да видиш живота по начин различен,
да чуеш във себе си глухия вик,
че всъщност си силен и даже обичан,
че всъщност се криеш от погледи чужди
и мислиш, че нямаш късмет или воля,
играейки роли, на никой ненужни
и търсейки помощ от сляпа неволя.
Кога ще затвориш очи и ще видиш,
че някой не спира да вярва във теб,
че даже на края на нищото да идеш,
ще крачи тихо плътно зад теб, ...