Morgana (Ди)
188 202
24 ene 2008, 18:17

Сянка от обич неживяна 

  Poesía
714 0 5
А ме няма... в твоите безсъници.
А ме няма в кошмарните ти истини.
И мислите ми отново връз твоите кръстопътища,
препускат - подивели, в крисливи писъци.
И ме има, там срещу вятъра застанала,
де’ сърцето ти в бурите зимува.
И ме има, там в пирони окована,
де’ ласките ми с очите ти не се римуват.
Не говоря, когато ти стоиш до мене.
Не говоря, даже вече със своите страхове.
Пристрастих се към душевното шумене
и към своите лудости в размразени ледове.

А те няма, когато викам вечерно, на сън.
А те няма, в моите странстващи любови.
И тихо е, когато хлопа тишината вън,
и шумно е, когато мисля за твоята история.
И си там... в себичното отричане,
де’ боговете винаги мълчат.
И си там... като сянка на обичане,
де’ сълзите ми капещо крещят...
И не ми говориш, когато до тебе спя.
Замислен с ръцете си ме милваш.
И не ми говориш, щом не се усмихвам във съня.
Уплашен ме целуваш, когато си отиваш.

Аз зная, че за обичане съм трудна.
Ти знаеш, че за любов не си създаден.
Боже, а тая нощ за нас е лунна...
... като първи спомен за нас оставен...
И ме няма, и те няма...
И съм там, и ти си там.
И не ти говоря, и ти мълчиш...
Проклета обич. Разминаване.
Лудост. От обичане. Наказание и бич.
Сбогом. Казано е. Помахване. Раздяла.
Тръгвай! Мен ме няма.
Сянка е любовта ни. Сянка от обич неживяна.

© Ди Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??