Уморих се да те търся,
изчезна ми гласът да викам.
Призраци край мен възкръсват,
само твоят не изниква...
Уморих се да рисувам
любимото лице с ръцете...
Призраците мен вълнуват,
как да ги докосна с цвете?
Уморих се да си сянка -
нито нежност, ни страстта ти...
Призрака любим очаквам,
а идва сянката на любовта ти.
"Ти сън ли си или те има?",
или си сянка нереална?
Наяве, който те е имал,
да люби сянка е страдание...
© СВЕТОСЛАВ БИЛЧЕВ Todos los derechos reservados