Сянката на Смъртта
Отварям една черна врата
И мракът нахлува в душата...
По лицето ми капва сълза
И отблясва за миг в тъмнината.
Виждам една зловеща градина,
С черни рози обсипана е тя,
А покрай мене светкавично мина
Черната сянка на Смъртта.
Отмина ме, дъхът ми спря
И сълзата ми дори се замрази.
Всичко млъкна, вятъра замря, ...