Събери ме... цяла,
с всичките ми разпилени чувства,
с които огнено нахлувах в любовта ти.
Понякога с болезнено раняващи се истини,
друг път – с лавина от изгарящи се страсти.
Събери ме... цяла,
с пъстрата палитра на душата,
напук на сивотата, скрила се във облаците.
Превърни ме в малка, слънчева прашинка щастие,
за да ти напомням за алените макове.