Събирам бури, туй е мойта карма
и все се хвърлям, да ги овладея.
Едни – приемат го за дивна дарба,
а други – не престават да се смеят.
Но аз не се предавам, пак опитвам –
във шепи искам бурята да свия.
Борбата не е лесна – ту политвам,
ту падайки, неистово се бия.
Ала ще продължа да ги събирам,
ще боря всяка, до последни сили.
Не съм глупак и знам, ще се умира,
но колко много бури обезсилих!
© Данаил Таков Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Когато наближава буря, някои строят стени, други - вятърни мелници »