Сиви стълби и паднали, есенни листа,
разхождат се едни бушуващи, притихнали сърца.
Свили са се на пода и всеки сам се прегръща,
а копнежът, губещ търпение, в главата му все се завръща.
Към върха на стълбата поглеждат и се чудят,
пo нея ако тръгнат, утре в друг свят ли ще се събудят.
До мечтите свещени ще ги отведе ли,
преди напълно силите им да са отнели?
Може би там слънцето царува
и никой, да бъде щастлив, не се срамува!
В небето пушек сив има,
но еделвайс дързък вниманието взима. ...