Като кон се натоварих
със продукти за храна.
Раница, вместо самари
метнал съм си на гърба.
Нова седмица ме чака.
Трябва сила и кураж.
Мъкне раница глупакът
както фермерът - сенаж.
Потен, изморен, без сили,
щом пристигна в моя дом,
всичко трябва да прибирам,
после тенджера, котлон...
Щом завърша със храната
и съдбата си коварна,
Пак задачка, хем позната-
дрехи чакат за пералня.
Как жените се оправят
в този динамичен век?
Духове не им помагат.
Мъж е половин човек.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados